Според офталмолозите отлепването на ретината е рядко срещано заболяване, но пък би могло да увреди необратимо зрението, ако не се лекува навреме.
Хората с по-силно късогледство са предразположени към развитие на заболяването, тъй като ретината им е изтъняла. При тях, дори и при най-леката травма на окото, може да се получи отлепване на ретината.
Когато отлепването на ретината не е провокирано от травма, заболяването е предшествано от характерни симптоми. Прелитането на въображаеми мушици пред очите и то напълно внезапно, трябва да ви сигнализира, че има нещо нередно. Когато те са провокирани от отлепване на ретината, обикновено се появяват при движение на очите или главата. Този симптом трябва да ви накара да веднага да посетите кабинета на офталмолога, за да ви постави диагнози. Тези „светулки“ са първият признак за частично отлепване на ретината и всяко забавяне би било фатално. Предстои отлепване на цялата ретина, а лечението на подобно отлепване е изключително тежко. Необходима е операция. Обикновено се третира с лазер и другото око, за да се предотврати отлепване и при него.
Тъй като ретината не може да възприема болка, болковите състояния се изпращат към мозъка като светлинен сигнал. Това е причината да се виждат светулки.
Рискови състояния, които могат да предизвикат отлепване на ретината, са глаукома, направена катарактна екстракция, отлепване на ретината на съседното око или генетична предразположеност. Понякога и възрастта провокира отлепване. Това може да се случи най-често при хора във възрастова група 50-75 години.
За да бъде поставена точна диагноза отлепване на ретината е необходимо да се констатира изживяна травма, наличие на силно късогледство или кръвоизливи в стъкловидното тяло. След преглед за установяване остротата на зрението, офталмологът прави оценка на диапазона на зрителното поле и вътреочното налягане. Оглежда очното дъно и прави офталмоскопия за установяване на степента на отлепване на ретината. Следва ултразвуково изследване за определяне на реалното състояние на стъкловидното тяло.